ЖИВОТ НА ЯХТА ПРЕЗ ЗИМАТА
"Луда работа"или "Това не е възможно" ще си кажат много хора.Дали всъщност е така?
Razbira се , за да се осъществи това първо трябва да намерим подходящо пристанище , което да предпазва добре от ветровете и да razpolaga с ток и вода.След това да покрием кокпита на яхтата така че да вземе формата на палатка и да се превърне в закрита тераса с izgled към морето.Вече всичко е о.к.Аз живея така и искам да споделя това с вас.
Как минава деня ми през зимата.
Ставам в 8:00 сутринта и проверявам какви рибки са се хванали в панерчето ,което съм пуснала снощи от вълнолома.Нали трябва да има мезе за узото?Често се случва да има две три големи парчета и обяда е подсигурен.След това си правя едно горещо ухаещо нес кафе и го изпивам с наслада зариала поглед в сивото море и удрящите се с триасак бели вълни в скалите.Небето е бяло ,температурата е на нулата и се чудя дали ще имам късмет да завали снежец.Около мене саксиите с цветя и подправки ухаят съблазнително.Радиатора си върши добре работата и цветята се радват на топлината.Аз също.Усещането е неповторимо.
Отварям лаптопа и се унасям в интернет.
Към 11 един след друг се появяват моите приятели от съседните яхти.(не съм единствената , която съм izbrala tozi начин на живот).Панагиотис - шчетоводител от Техеран ,които е зарязал работата си,защото обича да плава,Алберто - професор от Италия пенсионер от една година и Ричи - българин симпатяга , които умира за купони.Пием кафе и правим планове за лятото.Към обяд слагаме масата с узото и ракията , рибките и кой каквото донесал.Компанията се разпалва в разговор за морски паташествия и гласовете надделяват съскащия вятър отвън.И както всички земни хора така и ние след вкусния обяд - всеки си отива в яхтата за малък следобеден сън.
Към 6 с Панагиотис сасредуточено хвърляме заровете в таблата пред нас.Яд го е ,че на последак губи от жена ,която прави постоянно грашки , но пак има такъв късмет в заровете и му взима негови игри под носа му.Аз пак умирам да гледам ококорените му очи в момента ,когато хварлям зарчетата ,а той се бласхти почрвениал и нервиран за поредния резултат.
Вечерта наближава спокойно .Обличам дебело яке и отивам на вълнолома да хвърля панерчето за риба.Триейки ръце от студеното се връщам на лодката и си приготвям нещо леко за вечеря ,избирам диск със филм от 300те ,които съм събрала и с чаша вино се настанявам удобно пред телевизора.
Доволна от завършека на филма хварлям един топал душ и се потапям в ухаещите завивки на предната каюта.Размишлявам по една кройка за ризка,която ще си ушия утре на шевната машина с която се снабдих преди една седмица от ЛИДЛ.Крайно време е да я пробвам.Отварям на заганатата страница в книгата от поредицата на Агата Кристи и се унасям в историята.През прозореца над мен тази вечер няма панорама от звезния свят,само от време на време подава нос луната промакваики се зад поредния облак.
Такъв е животът на лодка през зимата.
Вие как смятате - възможен ли е??
Razbira се , за да се осъществи това първо трябва да намерим подходящо пристанище , което да предпазва добре от ветровете и да razpolaga с ток и вода.След това да покрием кокпита на яхтата така че да вземе формата на палатка и да се превърне в закрита тераса с izgled към морето.Вече всичко е о.к.Аз живея така и искам да споделя това с вас.
Как минава деня ми през зимата.
Ставам в 8:00 сутринта и проверявам какви рибки са се хванали в панерчето ,което съм пуснала снощи от вълнолома.Нали трябва да има мезе за узото?Често се случва да има две три големи парчета и обяда е подсигурен.След това си правя едно горещо ухаещо нес кафе и го изпивам с наслада зариала поглед в сивото море и удрящите се с триасак бели вълни в скалите.Небето е бяло ,температурата е на нулата и се чудя дали ще имам късмет да завали снежец.Около мене саксиите с цветя и подправки ухаят съблазнително.Радиатора си върши добре работата и цветята се радват на топлината.Аз също.Усещането е неповторимо.
Отварям лаптопа и се унасям в интернет.
Към 11 един след друг се появяват моите приятели от съседните яхти.(не съм единствената , която съм izbrala tozi начин на живот).Панагиотис - шчетоводител от Техеран ,които е зарязал работата си,защото обича да плава,Алберто - професор от Италия пенсионер от една година и Ричи - българин симпатяга , които умира за купони.Пием кафе и правим планове за лятото.Към обяд слагаме масата с узото и ракията , рибките и кой каквото донесал.Компанията се разпалва в разговор за морски паташествия и гласовете надделяват съскащия вятър отвън.И както всички земни хора така и ние след вкусния обяд - всеки си отива в яхтата за малък следобеден сън.
Към 6 с Панагиотис сасредуточено хвърляме заровете в таблата пред нас.Яд го е ,че на последак губи от жена ,която прави постоянно грашки , но пак има такъв късмет в заровете и му взима негови игри под носа му.Аз пак умирам да гледам ококорените му очи в момента ,когато хварлям зарчетата ,а той се бласхти почрвениал и нервиран за поредния резултат.
Вечерта наближава спокойно .Обличам дебело яке и отивам на вълнолома да хвърля панерчето за риба.Триейки ръце от студеното се връщам на лодката и си приготвям нещо леко за вечеря ,избирам диск със филм от 300те ,които съм събрала и с чаша вино се настанявам удобно пред телевизора.
Доволна от завършека на филма хварлям един топал душ и се потапям в ухаещите завивки на предната каюта.Размишлявам по една кройка за ризка,която ще си ушия утре на шевната машина с която се снабдих преди една седмица от ЛИДЛ.Крайно време е да я пробвам.Отварям на заганатата страница в книгата от поредицата на Агата Кристи и се унасям в историята.През прозореца над мен тази вечер няма панорама от звезния свят,само от време на време подава нос луната промакваики се зад поредния облак.
Такъв е животът на лодка през зимата.
Вие как смятате - възможен ли е??
